Close
Type at least 1 character to search
PROENERGIA

Председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев: Вече се давим в зелената вълна от Европа

„Най-лесно е да бъдат откраднати данъци и да бъдат спестени изисквания, които държавата налага и оскъпяват нашия продукт като по този начин имаш пряко икономическо предимство“

Интервюто взе Цвета Динкова

-       Г-н Терзиев, спите ли по-спокойно, откакто ви преизбраха за председател на Българската петролна и газова асоциация?
-       Преизбирането ми за втори мандат някак си дойде за мен по-логично в сравнение със ситуацията преди две години и половина. Дали спя спокойно? Аз съм спал спокойно и по време на предходния мандат. Сега смятам, че с единодушното одобрение на членовете на асоциацията се чувствам наистина уверен, че ще довършим започнатото. А и имам достатъчно сигнали, че ще успеем през следващите две години. Даже, надявам се още през първата година на този мандат.
-       И все пак какво ви тревожи?
-       Политическата ситуация, която пряко пренася в политическия живот тревога и неизвестност, направи така, че през последната година се стигна до несигурност в сектора, до увеличаване на лошите практики, неплащане на данъци и всички други негативни явления, за които говорехме през изминалите две години. Това е нещото, което ме тревожи, ако продължи. Да, бяхме в предизборен период, сега пак сме в предизборен цикъл, но наистина бизнесът има нужда от тишина и спокойствие.  Има нужда от икономически растеж, така че ние да си платим данъците, а държавата да ги изразходва за болните, за социални дейности. Надявам се обаче на първо място да бъдат изразходвани за образование, защото това е темата, която ще разискваме през следващите 20 години предвид прехода и реорганизацията на световната икономика.
-       В тази връзка какво очаквате от политическата власт – да ви остави на мира или да бъде по-активна?
-       Трябва да разделя въпроса на две части.  На едната част ще отговоря като председател на асоциацията. Аз смятам, че трябва да има спокойствие и политическа стабилност, която да се превърне в икономическа, така че всички оператори да работят и да си плащат данъците. 
Като частен икономически оператор, който се занимава с енергийни продукти, аз съм все още гладен за активност и мерки на държавата, които наистина да доведат докрай  борбата със сивата икономика и контрабандата, така че всеки един оператор да го почувства директно. Защото глобалната икономика ще доведе до увеличение на потреблението, но всеки един от работещите по правилата иска да види възмездие. Ако трябва да бъда коректен към обществото, по-добре е да има спокойствие, а останалите неща да бъдат доведени плавно до своя логичен край - всички да бъдем нормални европейски търговци, отговорни към своята държава.
-       Кой е най-големият бич за вашия бизнес – регулаторен хаос, административно безхаберие или нелоялни практики и удари под кръста между самите оператори?
-       Ние няколкократно, не за последните 2, а за последните 6 или 8 години, проверявахме колко регулатора, закона и наредби се промениха.
-       Колко?
-       Мога да кажа 15,16 или 18, но сигурно ще намерим още допълнително. Само като сложим към групата Закона за енергийната ефективност и наредбите към него, сигурно ще минем 20 регулаторни текста. В нашия бранш регулаторни и забранителни текстове дал Господ, но надзор и функция на държавата за прилагането им – това е проблем. Ако държавата приложи еднакви стандарти към всички оператори, даде възможност те да изпълнят законите, ако те са изпълними, а не бухалки, това би довело до наистина пазарно съревнование. Този, който е инвестирал повече и този, който е направил по-умни ходове за следващите години, а не в рамките на седмица – две да откраднем данък, акциз или просто да нарушим някой от законите за превоз на опасни товари, та онези, които наистина са били мъдри и са гледали напред да бъдат с икономическо предимство. Държавата трябва да си влезе в ролята на регулатор, наредбите да бъдат използвани не като бухалка, а като подтикване към нормалност. Това ще доведе до спокойствие в сектора и потребителят ще го усети в рамките на няколко месеца, убеден съм.
-       Тоест администрацията е слабото звено?
-       И то администрацията на второ и трето ниво. На първо ниво, реализацията на всичко, което сме предложили, с много малки изключения, е прието, но изпълнението във втората и третата част на структурата на държавната администрация, е ужасяващо. Ужасяващо, защото с години, и тук не се връщам само в последните 2-4 или 8 години, а в последните 15 години, държавата показа със закони едно желание, а някак си в миманса и с жестомимичен превод даваше да се разбере – „по-добре не ги прилагайте, или не към всички.“ Ако това се преустанови, считам, че наистина ще преминем към едно ново и по-добро икономическо състояние в нашия сектор.
-       Това как може да се промени? Казвате, че проблемът продължава с години. Излиза, че те толкова си могат.
-       Въпрос на държавничество и удар по масата „Да бъде!“. Ще ви припомня един текст, той е по-скоро от кинематографията: „Главата му искаме, смърт на рода. Жената, родата, слугите и целия му род“ като отварям една скоба – няма невинни в нашия сектор.  Аз участвам на пазара 30 години, има участници, които са тук повече от 20-25 години. Всеки, който претендира за невинност и е бил някъде в друг сектор в друга държава и е правил бизнес, различен от това, което виждаме в икономическата действителност на държавата, преекспонира. Ние сме български търговци, знаем си и кривиците и правиците, но ако каже „Стоп“…Връщам се пак на една стара тема – за скъсаната опашка на гущера. Ние я късахме много години, тя трябва най-после да бъде скъсана, да гледаме напред, да има устойчивост, равнопоставеност на всички – да няма на кого да се обадим и да искаме изключение. Има ли изключение, то ражда порок и всички се включваме в това изключение. 
-       Знаете ли как се краде от горива?
-       Коректният въпрос може би е „Вие крали ли сте от горива?
-       Не, питам дали знаете.
-       В тази страна всички знаят всичко. От атомна енергетика през футбол, най-вероятно разбират и от кражба на гориво. Тъй като в региона, в който аз работя, има и земеделци, и държавни компании, в това число мини и тецове, най-елементарният начин да откраднеш от едно гориво е да ощетиш клиента. За щастие, в нашата държава, поне в последните 10 години, никой не си позволява да посяга към клиента, не се допуска той да бъде ощетен с количество или качество. Най-лесно е да бъдат откраднати данъци и да бъдат спестени изисквания, които държавата налага и оскъпяват нашия продукт като по този начин имаш пряко икономическо предимство. Конкретен пример е да неизпълниш задълженията си по закона за извънредните запаси или т. нар. държавен резерв от горива. Вторият пример е да не платиш изцяло акцизите, които са дължими, а то неплащането на акциз автоматично води до спестяването на Данък добавена стойност. Публична тайна от години е, че цената на горивото е по-малко от 50% от онова, което плаща потребителят като се има предвид ДДС и акциза. Като сложим предвид таксите, които трябва да платим за извънредни ситуации, които заделяме за следващата година, то цената на горивото като себестойност е 40-45%, а 50-55% са налози, такси и допълнителни оскъпявания.Така че е много по-лесно да откраднеш акциз, особено когато държавата не се е фиксирала докрай или това, което прави е недостатъчно.
-       Казвате държавата не се е фиксирала докрай. Това означава ли, че администрацията знае как се краде от горива?
-       Няколко пъти през последните две години съм правил по-остри изявления и всеки път това, което кажа, после го проверяват първо при мен. Това не ме притеснява, ще го направим за пореден път. Сега ще кажа, че няма структура от държавата, която се вглежда в нашия бизнес – като започнете от приходните агенции и минете през силовите или онези, които са по метрология, измервателни системи, транспорт, които да не са се възползвали или да не са направили компромис към някой, който е злоупотребявал в нашия бизнес. Дали те са участвали пряко и са възмездени за това, можем само да гадаем. 
-       Питам не случайно, защото от публичните анонси на правителството излиза, че приходната част на бюджета е доста напрегната в момента, а горивните компании осигуряват значителна част от приходите. Очаквате ли държавен натиск върху бизнеса и в каква посока? В посока изсветляване или мачкане на тези компании, които оперират с нормални бизнес практики?
-       Въпросът е притеснителен. Аз ще дам отговор на база изминалите седмици и срещите ни с държавната администрация. Заявката беше, че аршинът ще е равен към всички, приходите трябва да бъдат дадени обективно, а не по желание. Помолих и изразих становището на Българската петролна и газова асоциация и на най-големите играчи в сектора, че бухалка или прехвърляне от едната в другата посока не бива. Има ред и начин, отговорни агенции  и те ще извършат своите проверки. Надявам се наистина да няма резки движения, а да оставят бизнеса спокоен като го накарат да си плати всичко дължимо. Това може да стане в рамките на няколко часа, аз съм убеден. Със сигурност всички агенции и всички надзорни органи са запознати с проблемите. Доколко на тях им е разрешено да ги артикулират и да ги кажат ясно, изразявам своето притеснение по това. Но ангажимента на държавата, поне това, което видяхме в последните месеци, е, че то ще бъде направено, надявам се постепенно и без резки движения.
-       Като че ли години наред дебатът по темата горива у нас се върти в кръг – контрабанда, кражби, цени и дотолкова. Имате ли усещането, че този дебат е доста късоглед и провинциален? В смисъл, присъстваме ли в голямата европейска дискусия – зелена сделка, ново поколение горива, опазване на околната среда?
-       Сега ще направя един преход със 100 години назад и 30 години напред. Ще се върна към Андрешко. Темата за бирника, лошия човек и че май българинът не иска да си плати всичко – ще коментирам, че всеки, който прави нещо нередно, няма да кажа контрабанда, счита, че ако само неговото остане, то държавата ще е в коловоза и по мед и масло. Тук ще бъде рогът на изобилието. Точно това е проблемът. Това е битовизъм или стандарт на българския бизнес, който смята, че всичко трябва да е по реда си, ама моето си е там, моето трябва да остане.
-       Манталитетен проблем?
-       Това е манталитет, който беше одобрен и подтикнат тези 20 години. Казвам 20, защото реално след 2000 година смятам, че се извърши икономическия преход  към сериозна индустриализация в България. Що се отнася за следващите 30 години. Българската държава като население, а и българският бизнес, е нито подготвен, нито структуриран финансово да издържи на паричните инвестиции за всичко, за което говорят европейските политици и еврокомисарите. Защото стоейки в Брюксел или въобще в онази част на Европа, в която всичко отдавна е извървяно и всичко отдавна е изконсумирано като инвестиции и нови технологии, те забравят, че ние в периферията на Европа не можем да ги догоним досега, а какво остава отсега нататък при този бърз темп. 
-       Забравили са, може би, защото ние не им го припомняме?
-       Ние бяхме много мълчаливи, бяхме в ролята на „йесмени“, които искат само да ги потупват по рамото, и това не е в последните години. Това е още от предприсъединителните преговори. Ние затворихме електрически мощности, приехме да изпълняваме всички изисквания без отговор на въпроса какви ще са последствията. И ако това е история и ние не можем да се върнем назад, беше редно за последните 10 години да наваксаме с доходите на населението, защото това е ябълката на раздора – скъпо ли е, евтино ли е, независимо за какъв вид енергия става въпрос. По-скоро населението е бедно и то не може да си го позволи. Аз наистина имах надежда – през 2008, 2009 година, в първите години след членството в ЕС, че с бързи стъпки ще настигнем по доходи страните от Вишеградската четворка. Ние комай изостанахме от Румъния. А преди 10 години, когато аз съм посещавал Румъния, това беше една странна за мен държава с розови покриви и оградки, каруци по улицата. В момента изоставаме и като пенсии, и като средни доходи, и като инвестиции. Обаче не си го признаваме и някак си витиевато обясняваме как това са само усещания я на медиите, я на някои конкретни части от обществото. Така че ние не го изразихме явно и мисля, че ще страдаме тепърва. Българското общество надали си представя какво идва като зелена сделка.
-       Смятате ли, че поради нашата пасивност има опасност да ни залее зелена вълна на популизъм.
-       Ние сме залети. 
-       Ще се удавим ли?
-       Ние сме залети. Самият факт,че с популизма от 2009 -2010 г., когато наистина нямахме право на мнение, бяхме новобранец в ЕС, който благодарение на това, че е приет, трябваше да слуша, в момента наливаме в нашите горива биокомпоненти, които оскъпиха хранителните стоки. Литър олио е 3,50 – 3,80 лв., а беше някога 80 – 90 стотинки. Следващите политики, които ще се проведат, са политики за богати хора, които са напълнили своя джоб и считат, че трябва да им е красиво, чисто. В това няма нищо лошо, но нашето икономическо предимство, дори ако приемете като работна заплата, защото това остана единственото по-евтино спрямо другите европейски страни, го губим. Като загубим и евентуално по-нормалните цени на енергийните ресурси, бъдещето не е никак розово. Да, може би, селското стопанство ще остане, но колко дълго?
-       Ние с празните джобове имаме ли полезен ход?
-       Трябва да влезем в диалога като обясним, че това е невъзможно. Тука имаме две хипотези. В единия случай наистина ще минем на втора скорост и ще бъдем Европа, ама покрай Европа. Другият вариант е да се преборим и да кажем: „Ние сме на вашата маса вече 12 години, но не забравяйте, че нашето присъствие или нашите страдания ще се пренесат и към вас“. В последните две – три години, дори само с този план, който беше представен, не поставихме истинските въпроси ребром, а само едни пожелателни идеи, за голяма част от които не сме подготвени да осъществим.
В последните дни виждаме какво се случва в енергетиката. Нима това е тайна за някого и нима беше тайна за политиците в последните 7-8 години? Но в нежеланието си да загубят гласове и вътрешен вот от една страна и от друга страна да не загубят своята подкрепа в Брюксел, Берлин или Париж, това беше премълчано. Тук ще направя едно може би не толкова лицеприятно, но правилно сравнение. Във всички големи градове у нас имаме гета, където са струпани роми. Ние се правим, че не ги виждаме, готови сме да похарчим някой лев, за да им дадем безплатен ток или недотам платена вода, но не се грижим да ги интегрираме, да им дадем работа и доходи, да ги ангажираме с образование, за да ги „размислим“ за следващите 40 години. Ние решаваме въпроса така - просто това поколение да не диша лепило или да не си изхвърля боклуците направо в реката. Това е недалновидно, ще страдаме и вече страдаме от това. Смятам, че на Европа трябва да се покаже какво се е случило в ромските квартали и ако те желаят по този начин да изглеждаме в техния двор, това би било тъжно. Трябва да покажем, че това отношение трябва да бъде преустановено и те трябва да ни помогнат , да разберат нашите невъзможности. Доколко това е политически оправдано за тях, ще видим.
Comments
  • юли 8, 2021
    Митко Йорданов

    Браво Живодаре !!!
    Малко мекичко казваш нещата , но си точен !!!

    reply
Изпрати отговор до Митко Йорданов Премахни коментар