Ролята на държавата при популяризацията на енергийната ефективност трябва да е като при ваксините

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев:

„Ролята на държавата при популяризацията на енергийната ефективност трябва да е като при ваксините.“

Цвета Динкова

– Г-н Алексиев, да започнем оттам, че за търговците на горива вече има задължения по енергийната ефективност.

– Така е.

– Как виждате потенциала на бранша да се справи и каква е спецификата му спрямо останалите, които имат такива задължения?

– По принцип потенциал има. Зависи от коя страна погледнем на въпроса. Горивният бранш е нов в схемата за задължения. Опитът с предишните задължени лица от другите сектори показа – в крайна сметка, предният вариант на директивата излезе през 2012 година. Трябваше да я въведем през 2014 г., ние сме стартирали разговори с тях след излизане на директивата. Първото им задължение се появи през 2017 г. Имаха 5 години за подготовка. Аз лично не очаквам да има летящ старт при търговците с горива, ориентацията и преструктурирането на бизнеса изисква време, наясно сме с това. При предишните в края на периода се появиха добри практики и опит в различните сектори за постигане на поставените цели. Най-важното – в предната схема основната тежест беше върху търговците с енергия, докато в настоящия вариант само 16% от тежестта е разпределена върху търговците, а останалите 84% са, ако кажа върху държавата, не е точно, а върху всички нас. Държавните ангажименти са на всички, които работят и живеят тук.

– Има доста компании с чужди собственици и в тази връзка може ли да се приложи чужд опит, при който има отчетени добри резултати, или трябва да се съблюдават местните специфики?

– Разбира се, че може да се ползва чужд опит и ние призоваваме да се ползва, само че адаптиран към нашите специфики. Мога да говоря много и за потенциала и за нашите проблеми, защото компании като ЧЕЗ, ЕВН са много добре представени в Европа. ЧЕЗ има една от най-големите ЕСКО компании в Европа, докато в България нещата въобще не стоят така. ЕВН е много сериозна ютилити компания, докато нашите фирми са специализирани в определен тесен сегмент и гледат да не се занимават с други работи. Така че има и добър опит, който може да се пренесе, но има и специфики, които трябва да се отчитат. Не всичко, пренесено едно към едно, може да сработи тук, както сме виждали много пъти през годините назад.

– Кой е типично българският проблем, който би могъл да изникне и при търговците с горива?

– Проблемът е генерален. Големи части от енергийната търговия са регулирани, при което, ще прозвучи грубо, но цената на енергията в България е ниска и не създава натиск нито върху компаниите, нито върху домакинствата да оценят икономическите ползи от енергийната ефективност. Това донякъде обезсмисля тези проекти, които са построени на пазарен принцип. Те не могат да се реализират без подкрепа. 

– Тоест трябва да има държавна подкрепа.

– Така е. Докато пазарът на горивата все пак е сравнително свободен от гледна точка на ценообразуване, въпреки че е силно конкурентен. Там по-лесно разходите на търговеца с горива по осъществяване на целите могат да бъдат пренесени в цената на горивото, което продава. 

– Ще поговорим и за цените. Но по принцип трябва ли търговците на горива да бъдат част от схемата за енергийна ефективност и как най-ефективно могат да помогнат за изпълнението на целите?

– Ако погледнем потреблението на енергия в Европа и в България, от 2009 година сектор „Транспорт“ е най-големият консуматор и един от най-мръсните потребители. Търговците, които доставят енергия за този сектор, са търговците на горива. На второ място, в предходния период целия обем горива можеше да бъде изключен от обема на националната цел. В настоящия период това не е възможно. Потреблението на горива влиза, а ако търговците на горива останат без ангажименти, това ще бъде дискриминация спрямо всички останали, които търгуват с енергия. Така че, от тази гледна точка, нямаше никаква възможност да не бъдат привлечени. 

– Как оценявате поставените от ЕС цели като се има предвид икономическата и социалната ситуация в страната?

– Целите от една страна са амбициозни, от друга – ние в годините назад сме имали много добри успехи в областта на енергийната ефективност. Това че изоставаме спрямо някакви поставени цели генерално, си е наш проблем. Все едно да питаме защо сме най-енергоинтензивни. Защото изоставаме технологично. 

Целите, които поставя Европа, имам предвид старите – до 2020 г., извън схемата за задълженията, са в абсолютни стойности на потребление на енергия на ниво Европейски съюз. Старата цел за крайно потребление в Европа е 1086 мегатона. Новата цел, до 2030 г., е максимум 956 мегатона крайно потребление. Това означава, че потреблението на Европа трябва да се намали с 12%. Ако говорим глобално за търговията с енергия, това означава, че тя трябва да се свие с точно толкова. Алтернативата е енергийната ефективност и възобновяемите източници. Ще ви дам прост пример – преди години в един апартамент влизаха доста на брой кабели – за интернет, кабелна телевизия, телефон, отделно, за да преведеш пари, трябваше да отидеш до банката. Сега този пакет услуги се предоставя от един оператор и кабелите вече ги няма. Нещата вървят напред и бизнесът трябва да гледа в тази посока. Друг е въпросът, че някои имат доста къс хоризонт и нямат визия за развитие. В контекста на това, което ви казах, в България целта ни към 2020 г. е била 8,6 мегатона, а към 2030 г. е 10,2 мегатона. Това означава, че потреблението в България ще продължи да нараства. Причините са различни. От една страна, не сме достатъчно модернизирани и ефективни, от друга страна това е, защото ние по начало изоставаме в качеството на живот – имам предвид насищане с уреди и техника, площ на отопляемите пространства и т.нт. Тенденцията е качеството на живот да се подобрява, но подобрявайки се, ще консумираме повече енергия. За сравнение – средно едно домакинство в България потребява около 8500 квч енергия на година, докато в Австрия едно домакинство потребява 20 000 квч. Има и друго глобално сравнение. Най-високо е енергийното потребление в най-развитите държави, САЩ водят класацията. 

– Звучи логично. Като стана въпрос за цените на горивата и това, че енергийните спестявания биха ги оскъпили, според вас, каква трябва да е ролята на държавата при представянето на тези политики пред обществото? 

– Същата като при ваксините за COVID-19. Това е накратко.

– По-трудно е, защото в случая въпросът не е на живот и смърт, а и виждаме, че и при популяризирането на ваксините има проблем.

– Както и при всичко друго, и в случая има не само задължения, а и ползи и смисъл. Не напразно Европа издигна слогана  „Енергийна ефективност на първо място“. Какъв е смисълът на енергийната ефективност? Не е да не потребяваме. Смисълът е глобално погледнато следния: За да се развиваме и получаваме все повече комфорт и по-добро качество на живот, трябва да расте БВП. По-старата икономическа теория (надявам се по-новата да вземе под внимание енергийната ефективност) казва, че за да увеличим с 2% БВП, трябва да се увеличи потреблението на енергия с няколко процента. Идеята на енергийната ефективност е, че тази зависимост трябва да се прекъсне и да сме в състояние да увеличаваме БВП, без да увеличаваме енергийното потребление и дори да можем да го намаляваме. Да ставаме все по-ефективни.