ВДИГАНЕТО НА АКЦИЗА ЗАРАДИ ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ЩЕ УВЕЛИЧИ СИВАТА ТЪРГОВИЯ С ГОРИВА

Незаконният пазар разчита на кръг от доверени клиенти, които не са обикновени хора 

Цвета Динкова

• Г-н Безлов, вие проведохте първото мащабно проучване за размера на сивия сектор на пазара на горива през 2019 година. Изводът беше, че през него се въртят 1 милиард лева, а щетата за бюджета е малко над 500 милиона лева. Имате ли впечатления как се променя картината оттогава насам? Проблемът задълбочава ли се вследствие на политическо безвремие или на обективни фактори?
• Различни процеси протекоха през 2020 г. и от началото на 2021 г. За съжаление, нямаме данни за нито една от двете години. Въпреки това, според мен, две неща правят впечатление, като се опирам на различни източници на информация – от различните индустрии и от данните на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.  През 2020 г. заради пандемията имаше рекорден спад в продажбите на горива и респективно спад в събраните акцизи и ДДС. Проблемът е, че не можем да оценим със сравнителна точност до каква степен има разширяване на сивия сектор спрямо 2019 г. Видимо големите вериги имат спадове. Въпросът е дали част от тези спадове не се дължи на отново активизиралите се, особено по места, продажби на нерегистрирано гориво. Има симптоми, че има такъв ръст.
• Какви са симптомите?
• Като се сравняват данните за трафика, които имаме от Агенция „Пътна инфраструктура“ с продажбите на гориво, се вижда, че трафикът не спада толкова значимо, колкото оборотите на бензиностанциите. Това, като че ли, много по-ярко се вижда през втората половина на 2021 г. Изглежда, това е направило впечатление на приходните администрации и те се опитват да активират контрола. По време на пандемията и политическите протести имаше значително преструктуриране на ресурсите, особено на МВР.
• Това исках да ви попитам – как повлия ковид пандемията на контрола?
• Всъщност МВР беше и продължава да бъде свръхангажирано  с мерките. Общо взето, дори и пътник в градския транспорт не може да свалите без МВР, разнасяха уведомителни протоколи на РЗИ, дори ваксини май разнасяха. Видимо е, че има промяна в ситуацията. Другото, което прави впечатление през 2021 г., е засиленият поток на мигранти, който допълнително пренасочва вниманието  на МВР. При данъчните администрации има такъв проблем – дистанционната работа очевидно повлия негативно на ефективността на контрола. Разбира се, политическите сътресения допълнително създават нестабилност, едно поведение от типа „Този ще го сменят, ония ще го сменят, чакай да видим какво ще стане“. 
• Което води до липса на активност, защото всеки си пази мястото?
• Да, служителите предпочитат да не правят излишни движения, за да няма „инциденти“. Да видим как ще повлияят акциите от последните дни.
• Напоследък НАП показва засилена активност.
• Не само НАП, и митниците са доста активни.
• НАП дори се похвали с тотален контрол върху движението на всеки литър гориво. Това как го оценявате? Има ли вече реален ефект или засега е просто заявка?
•  Те казват също, че имаме и ръст на приходите, но трябва да видим какво ще се случи с акциза – с колко реално ще нараснат приходите от акцизи. Митниците твърдят, че има такъв ръст през последния месец.
• С какво го обясняват?
• С увеличените усилия по контрола. Трябва да се сравняват данните и за другите сектори за юли и август. Видимо е, че има по-голяма икономическа активност, със сигурност и потокът на турски граждани, които се прибираха от Европа има значение.
• Да, но той е традиционен през лятото.
• Да, но го нямаше през 2020 година и даже имаме впечатление, съдейки по опашките, които възникнаха на граничните пунктове, че е по-голям, отколкото през 2019 г., защото хората не са се връщали през миналата година и се опитват да компенсират. Това обаче са просто наблюдения, а трябва да се видят и окончателните данни.
• Какви са по-адекватните мерки от страна на държавата, които биха дали дългосрочен ефект и не зависят от сезонни фактори?
• Основен фактор е източниците на незаконно гориво. Очевидно има значими източници. През август ми направи впечатление въз основа на лични контакти, че имаше доставки на гориво за 1,50 – 1,60 -1,70 лв. за литър. Това ставаше с ясното съзнание на хората, които търсеха такова гориво, че то е без акциз и ДДС.  Имам информация, че можеше да се намери гориво извън големите бензиностанции, тоест във „ведомствените“ и фирмите доста активно търсеха такива източници. Причината, разбира се, е скокът в цената на горивата. 
• Има ли модерни схеми в предлагането на сиво гориво, които се родиха в последната година – година и половина?
• По-скоро имаме възобновяване на стари схеми. Пример – проблемът с възможността да се манипулира софтуера на бензиностанциите.  През 2019 г. правеше впечатление, че тази практика се е ограничила. 
• Сега защо се възражда? 
• Защото мотивацията рязко нараства – на първо място заради цените, на второ заради политическата нестабилност, която се отразява надолу по веригата на приходните администрации и на институциите, свързани с вътрешна сигурност. 
• Какъв е реалистичният допълнителен приход за хазната, който може да се извади, при комбинация от мерки и политическа стабилност?
• Може само да се спекулира в случая. Опитът, който имаме, от един друг сектор – на тютюневите изделия, показва, че там корелацията между намаляването на криминалния пазар (там е напълно криминален) и нарастването на приходите, е силно изразена.
• Какво горе-долу е съотношението?
• Движеха се съвсем пропорционално.  Корелацията не беше точно единица, но да кажем, нещо от типа 0,7.
• Сходен ли ще е ефектът при пазара на горива?
• Не, според мен, ще е по-нисък. Проблемът е, че при горивата има разни източници на гориво, което е напълно законно, но просто се дистрибутира през незаконни пазари. Такива примери има при горивата за селскостопанския сектор, там има акциз, който се връща. 
• Вижда се, че цените растат по обективни причини.  Да очакваме ли да расте мотивацията за спестяване на данъци от горива?
• Да, това вече го видяхме преди 15-20 дни. Не знам какво се е случило след акциите на държавните агенции. Можем да съдим само от доверени контакти – хора, които биха ни казали. Може да се съди и с косвени методи – най-лесното, което ще пробваме е да сравним трафика в страната и ръста в приходите от акциза.
• Как би се отразило на сивия сектор вдигането на акцизната ставка, каквото е заложено в зелените регулации на Европа?
• Ефектът ще е като при всяко вдигане на цените. При цигарите той беше много драстичен през 2009-2010 г. Там имаше резки скокове на акциза, за да се изравним с минималните нива на ЕС. Примерно, 2010 г., която съвпадна с финансовата криза, имахме над 40% незаконен пазар на цигари. Беше ясна мотивацията – ако имате производствена цена 50 стотинки, продавате на 5 лева, а разликата е ДДС и акциз, разбира се, че ще сте силно мотивирани да се влеете в сивия сектор.
• При цигарите сивият сектор се сви силно. За колко време пазарът се намества на новите акцизни нива?
• Наблюденията ни показаха, че това стана през втората година. Трябва да имаме предвид, че пазарът на незаконни цигари имаше много дълга история – от началото на прехода. Лошото е, че и при горивата имаме дълга традиция. Има добре развити доверителни отношения по места. Обикновено се продава на ограничен кръг сигурни клиенти. Това прави работата срещу сивия сектор много трудна, защото тези доверени клиенти по места не са обикновени хора.
• Това са мафиотски практики.
• Ние го наричаме клиентелизъм. Има го на много места по периферията на Европа, не само в България.