Защо горивата за държавния резерв излизат скъпо

Светослав Бенчев

По подобие на всяка страна в Европейския съюз България има своите задължения за съхраняване на запаси от нефтопродукти в случай на извънредна ситуация, която може да ограничи доставките на енергийни продукти. Те се налагат от Директива 2009/119/ЕО за налагане на задължение на държавите от ЕС да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Тя определя нивата на запасите, които следва да бъдат осигурени от държавите-членки. Съгласно методите, определени от Директивата, страната ни следва да осигури запаси от нефтопродукти, равняващи се на 90 дни среднодневен нетен внос. Директивата дава свобода на страните членки да определят как ще бъде разпределена тежестта на това изискване между публичния и частния сектор. Българският законодател, чрез Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), е предвидил задължението да се разпредели под формата на 60 дни запаси, които се поддържат за сметка на икономическите оператори и 30 дни запаси, съхранявани от държавата посредством Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА„ДРВВЗ“).

С оглед гарантиране на прозрачност, осигуряване на максимално възможни добри условия за държавата сделките, свързани с продажба и закупуване на горива от ДА „ДРВВЗ“, се осъществяват чрез стоковата борса, след обявление на сайта на АОП.

Формирането на стойностите на договорите са регулирани от ясни параметри, обвързани с средни борсови цени за предишните пет дни на продуктите на Софийската стокова борса и Platts FOB MED плюс допълнителна добавка, което прави процедурата изключително прозрачна и без възможност за манипулации. При поръчките за доставка на горива за резерва към тези определени борсови цени се прилага и премия за продавача, която трябва да покрие разходите на операторите при логистиката, транспорта и други операции до базите на ДА „ДРВВЗ“. Внимателен анализ на сделките от последните години показва, че цените, на които са купувани и предлагани горивата на борсовите търгове, напълно отговарят на международните цени.

Използването на тази процедура налага два факта, които усложняват и оскъпяват процедурата за операторите:

– необходимостта да се използва борсов посредник, който фактурира услугите си, обикновено в рамките на 0,6% от стойността на договора, което е и първият по сериозен разход за икономическия оператор.
– Задължение за предоставяне на банкова гаранция или блокиран финансов ресурс за добро изпълнение в рамките на 5% от стойността на договора. Поради големите обеми на договорите е невъзможно да се използват реални оборотни средства и дружествата предпочитат гаранция от институция, която обаче има своята цена и тя се заплаща
от оператора.

Следните важните аспекти на процедурата при изтеглянето на продадени горива от държавната агенция трябва да бъдат отбелязани:

– Рискът, който се поема от дружествата, тъй като собствеността на стоката се прехвърля от момента на извършване на плащането без да има реален трансфер на стоката. Практически петролните дружества няма как да осигурят стопанисването й, тъй като тя се намира в петролните бази на ДА „ДРВВЗ“. Въпреки чисто документалната изрядност и представените сертификати не са редки случаите, в които поради остаряла инфраструктура, небрежност на персонала или техническа неизправност възниква проблем с качеството и количеството на горивото преди икономическия оператор да влезе в реално владение на стоката. Операциите по контрола и окачествяването му са за сметка на оператора и те не са включени в договорните условия.

– разходите за съхранение на продукта е за сметка на икономическия оператор от момента на издаване на заповедта на Председателя на ДА „ДРВВЗ“ до пълното му изтегляне от петролните бази на държавната структура. Поради технологичната невъзможност за бързо изтегляне на големи количества горива от складовете на Агенцията (особено в случай на претоварването на ЖП композиции) тази договорна клауза практически се явява скрита такса, която не е предвидена в определената борсова цена.
– авансовото плащане преди да започнат реалните операции по преместването на горивото от склада на ДА „ДРВВЗ“. Това изискване налага блокирането на сериозен финансов ресурс на предприятието. Също така това практически предполага участие в конкурсите на дружества, имащи финансовата възможност да го направят.

– факта, че се продават горива, пазени с години в складовете на ДА „ДРВВЗ“, следва да се извършат необходимите операции, за да може те да отговарят на стандартите за качество към днешна дата. Това практически означава добавяне на биокомпонент в горивата, което е за сметка на икономическите оператори. Допълнителен проблем има по отношение на качествата на бензина, който освен блендирането с биодобавка е необходимо да бъде смесен и със специфично свежо гориво. Това е необходимо, тъй като по време на производството си този енергиен продукт не е бил предвиден за смесване с биоетанол, който нарушава други ключови качествени характеристики на горивото и не може де се комерсиализира.

Основният проблем е, че всички тези разходи са допълнителни и различни от обичайните процеси при „класическата“ търговията с петролни продукти. Повечето от тях трудно могат да се планират предварително и водят до икономическо натоварване на оператора, което той не може да предвиди, но практически е длъжен да заплати. Към тях следва да се прибавят и всички останали разходи – транспортни, товарни, кантарни и енергийни, които по
договор са за сметка на дружествата купувачи. Всички тези разходи много трудно се компенсират от отстъпките от цената, които агенцията прави при покупка на по-големи количества. Поради големите обеми и изискваната по-тежка логистика и условия за извършване на сделката те са в сериозен обем и изискват необходимата организация и наличие на инфраструктура за преработка и съхранение докато бъдат освободени за реализация на пазара.

Съгласно типовите договори срокът за снабдяване на резерва с горивата, които агенцията е закупила, е 12 месеца. В рамките на месец енергийните продукти следва да са доставени в склад, регистриран за съхранение на запаси, но в общия случай различен от тези на ДА „ДРВВЗ“. Това се налага тъй като държавната администрация няма налични свободни обеми. Това на практика означава заплащане от страна на оператора на двоен обем транспортни разходи. Веднъж от свой или друг данъчен склад до регистриран склад за съхранение на запаси и още един път от него до крайната дестинация на продукта. Разбира се, тук винаги съществува опцията субектът, спечелил сделката, да притежава склад, регистриран по ЗЗНН, но в последните години това не е случаят.

Този период от 12 месеца налага компанията, снабдяваща резерва, да осигури складирането на горивото за този срок. Независимо дали ДА „ДРВВЗ“ ще разполага със свободни обеми след две седмици или половин година и продуктът може да бъде транспортиран до крайната си дестинация, за да се спазят клаузите на борсовия договор е необходим наем на складово хранилище при регистриран складодържател по смисъла на ЗЗНН за срок от една година. Независимо дали той се използва за по-кратък период или не. Само този разход може да достигне до над 30% от премията по договора.

Тези два факта неминуемо оскъпяват поне двойно операциите по снабдяване с горива на държавния резерв и ги отличават от обичайните търговски операции на петролните компании. Съвсем естествено всички тези разходи се отразяват в премията, изисквана от дружествата и част от борсовия договор по конкретната сделка за доставка.
Допълнителна несигурност е неяснотата дали енергийният продукт следва да бъде доставен в данъчен склад, управляван от Агенцията или в обикновен. Вторият вариант предполага и освобождаване на стоката за потребление и заплащане на акцизните задължения.

Въпреки че в последствие те се възстановяват от ДА“ ДРВВЗ“ те отново представляват сериозна сума, поради големите обеми на поръчката. Това налага наличие на сериозен финансов ресурс, блокиран за определено време.

Българското законодателство предвижда резервите с горива да се съхраняват в зимни спецификации. Това изискване има два аспекта. При провеждане на поръчки за закупуване на продукти от ДА „ДРВВЗ“ през летния период (каквато е и практиката през последните години), доставчиците следва да осигурят гориво, което не се произвежда към датите на провеждане на търговете. Важно е да се знае, че зимен енергиен продукт в страните от ЕС започва да се блендира през месец септември. Това изискване допълнително затруднява и оскъпява процеса по доставяне на продукт за запасите от извънредни ситуации. Необходимо е да се намери доставчик или производител, които да промени производствения си процес във време, в което той не предвижда производството на подобна продукция. На второ място освободените от резерва бензинови горива със зимна спецификация не могат да бъдат реализирани през летния период тъй като имат завишени показатели относно налягането на парите, което е важен компонент за безопасността и качеството на горивото. Съгласно националния и европейски стандарт този тип бензин може да бъде пуснат на пазара само през зимата, което налага неговото складиране и съответно блокиране на свободен ресурс за други обичайни операции в складовете на дружествата.

Борсовите флуктуации на международните пазари също оказват влияние на местните процеси. Покупката или продажбата на гориво от/за резерва се извършва по средни цени от предишните пет дни, предхождащи датата на договора. Така например при покупката на енергиен продукт от Агенцията при последващо рязко понижаване на борсовите цени в следващите дни (ситуация, която имахме през изминалия период) икономическият оператор следва да реализира на пазара продукт, закупен на по-висока цена от тази, която конкурентите му могат да предложат към определената дата. Обратно, при доставка на горива за резерва и при увеличаваща се ежедневно цена на международните пазари (ситуация, която също имахме наскоро), историческата стойност на основата, на която е сключен договора, се явява недостатъчна, тъй като дружеството трябва да закупи горивото на по-висока цена в следващ период. Във време на бурни борсови движения, през каквото преминахме през последните месеци, тези флуктуации са сериозен проблем за сектора. Съвсем естествено този риск се хеджиране и в премията на доставчика.

Сделките с горива през стоковите борси имат своите специфични характеристики. Те са особени с факта, че икономическите оператори, участващи в тях, следва да имат значителен финансов ресурс, както и да са готови да поемат сериозен риск с оглед несигурността на пазарите и допълнителни разходи, произтичащи от договорните отношения с ДА „ДРВВЗ“. В най-общ смисъл борсовите договори са с привидно добри пазарни условия, които обаче се компенсират с договорни клаузи, съдържащи рискове – относно доставката/изтеглянето на горивата, логистиката, блиндирането на продукта с био-компонент, възможни проблеми с качеството и последващото им реализиране.

По отношение на продажбите на горива от държавния резерв следва да се има предвид че относително изгодното ценообразуване по борсовия договор е съпроводено с допълнителни и специфични за този тип сделки разходи. В продажната цена не са включени всички логистични и всякакви други „скрити“ разходи, без които горивото не може да се реализира и които са споменати по-горе. Това създава впечатление в обществото за привидно ниска цена, на която горивото се закупува от икономическия оператор и съответно загуба от страна на държавата. Всъщност това не е практически вярно. Дори в някои случаи поради ценови флуктуации, затруднение в транспортните дейности поради големите търгувани обеми или гориво, което трудно се окачествява или блиндира с биокомпонент то сделката може да се окаже неизгодна за петролните компании.

Обратната процедура по доставка на горива за държавния резерв също създава грешни усещания сред хората, най-вече поради начисляваната премия за разходите на операторите. В този случай цената изглежда по-висока, тъй като борсовият договор налага заплащане от страна на купувача, т. е. държавата, на всички допълнителни пера, които са характерни за всяка една операция по закупуване, съхраняване и транспорт на горива. В нея са изчислени и всички специфики на дейностите, типични за доставките на запаси за ДА „ДРВВЗ“.

Настоящата процедура има своите недостатъци. На първо място големите обеми на поръчките и продажбите затрудняват и оскъпяват процедурата. Те налагат и участието в търговете на по-големи компании от сектора, които имат възможности да поемат рисковете на пазара и да изпълнят тежките изисквания, поставени от ДА „ДРВВЗ“. На второ място разходите за покупка на горива идват директно от държавния бюджет. От една страна това не дава възможност на поръчителя да разполага и планира необходимите средства. Неслучайно част от поръчките за доставки на енергийни продукти се прекратяват с простото обяснение – липса на финансов ресурс. От друга страна този разход се прави за сметка на друг от републиканския бюджет. Както ще стане въпрос по-долу, това може да се промени. На трето място процедурата не е достатъчно прозрачна за обществеността, което създава съмнения относно правилното й провеждане, тъй
като не се познават детайлите на пазара на горива и се организира от държавна структура, която е прекалено тромава в действията си, а и е сравнително непозната за гражданите.

Тук следва да се добави и неправилно избрания момент за обявяване на поръчките през летните месеци, при положение че типа на доставяния енергиен продукт е със зимна спецификация.

Промените в сектора следва да бъдат внимателно обмислени и да са в насока на добрите европейски практики. На първо място е необходимо да се създаде публично-частна структура, подобна на тези в Унгария и Германия, която да управлява съхранението на 90-дневни-те запаси. Изкуственото разделение на част за бизнеса и част за държавата няма логика. Още повече, че европейското задължение за съхранение на запаси е наложено на държавата, а не на икономическите оператори. Тя следва да се финансира не от държавния бюджет, а от директна такса за всеки литър продадено гориво, която да се събира по подобие на акцизите. Това няма да доведе до оскъпяване на продуктите, тъй като и към настоящия момент това перо е включено в цената на енергийните продукти, като част от разходите на петролните компании. В структурата следва да има представители на бизнеса, което ще гарантира по-висока степен на контрол върху обществените поръчки, а също така ще даде допълнителна експертиза около оптимизирането на процесите и намаляване на разходите за съхранение. Свежият финансов ресурс от събраните такси ще даде възможност сделките да се извършват при оптимални пазарни условия и в периоди, в които зимните спецификациите на горивата се произвеждат и доставят. С други думи сделките ще се извършват не когато има пари, а когато е икономически най-изгодно. С помощта на бизнеса могат да се оптимизират и разходите, свързани с наличността на свободните обеми и транспортните операции, което неминуемо ще доведе до по-ниска себестойност на обществената поръчка (какъвто е случая в Унгария). Не на последно място предлаганата система ще освободи бюджетния ресурс, използван сега за тази цел, и той може да бъде пренасочен към други важни сектори.

Увеличаване на конкуренцията при поръчките на тази структура е друга важна цел, която следва да се постигне. На първо място е необходимо лотовете, които следва да се купят или продадат, да бъдат по-малки като обеми. Това ще позволи да има повече участници на пазара. Условията също следва да бъдат подобрени като се минимализират скритите разходи за петролните компании, които възпират по-малките играчи на пазара, които нямат възможност за поемане на реален риск и организация на мащабни логистични процеси.

Въвеждането на такса за създаване на запаси за извънредни ситуации ще реши и още един проблем на страната. Практически ще бъде премахната лошата практика част от икономическите оператори да не заделят начислените им запаси от нефтопродукти, тъй като публично-частната структура ще е единствено отговорна за процеса.

Бизнесът от дълго време настоява за промяна в тази насока, но държавните власти оставаха глухи. Предлаганите промени, макар и да изглеждат мащабни, могат да бъдат извършени в рамките на две години. Обществения интерес по въпроса, както и желанието за промяна в сектора показват, че момента може би е дошъл.