В енергийната политика Европа зависи от всички, само не от себе си

Бюрократите в ЕС трябва да осигурят истинска свързаност на пазари и ресурси

Светослав Бенчев 

            Абсурдът, който малко хора смятаха, че ще се случи, а именно война в Европа, вече е факт. Очевидно, системата, градена след края на Студената война, даде сериозен дефект. Но това е въпрос, който ще бъде тепърва обсъждан от експертите, надявам се обективно, за да можем никога да не повтаряме тези грешки. 

            Конфликтът в Украйна обаче създава огромен енергиен проблем за Европа. Старият континент за разлика от останалите ще бъде засегнат най-много от изострянето на ситуацията. Нито Съединените щати (производител на петрол и газ) , нито Китай ( производител и вносител от различни страни, включително и Русия), нито, нека бъдем честни, Руската федерация ще преживеят истинска енергийна криза. Да, вероятно ще има поскъпвания на ресурсите, готовите продукти и инфлация, но нито една от тези страни не е поставена пред реалния риск от недостиг на ресурси. За разлика от Европейския съюз. Изключително недалнодвидната политика на лидерите на континента като изключване на ядрени мощности (Германия), безумни зелени политики (Брюксел и Скандинавските страни), доведе до ситуация, за която има различни термини – нокаут, цайтнот, наричайте го, както искате. 

            Години наред вместо да бъде постигнат баланс и диверсификация на доставките на природен газ и петрол, всеки се спасяваше поедничино. Германия си направи Северен поток 2, сега купчина желязо, Франция залагаше на ядрена енергия, Полша стиска със зъби своите въглища, България не знае какво иска да прави – пазим въглищните централи, имаме два ядрени реактора, увити в найлон, един провален проект за газопровод, който не бе заменен с нищо. А пардон, интерконектор с Гърция, чийто строеж отнема повече време от строеж на АЕЦ.

            Заради нечие безумие да се върви към перки и батерии, въпреки че дори на оптимистите беше ясно, че трансформацията ще отнеме десетилетия, бе изгубен фокуса на енергийната политика. А именно реални диверсифицирани доставки на енергийни суровини за всяка част от континента от много източници, общ пазар и свързаност на инфраструктурата между държавите членки, общи покупки на ресурси на ниво ЕС. 

            Благодарение на всичко това, нека си го кажем, Европа зависи от всеки друг играч в света, но не и от себе си. Източна Европа и най-вече България са зависими от един източник на природен газ и петрол. Германия също. Не случайно канцлерът Шолц каза, че спирането на доставките на енергийни продукти от Руската федерация ще постави под въпрос „социалния мир“ в страната. Прав е г-на Шолц, германецът едва ли ще търпи, както хората по нашите географски ширини да стои на студено, индустрията в която работи да спре, както и да няма нищо по магазините. Въпросът е защо всичко това трябваше да се разбере по трудния начин?

А оттук накъде?

            Едва ли има човек, който да може да каже какво ще се случи. Надяваме се този конфликт да приключи възможно най-бързо. Защото умират хора.

            А иначе…Европа ще излезе унизена от цялата ситуация, защото ще продължи да търгува с руски енергийни продукти, освен ако не иска наистина „социалния й мир“ да престане да съществува. Да, зависимостта ще намалява, но това ще отнеме години и цената – както енергийната, така и социалната, ще е висока. На Запад, още повече на Изток. Кризата в Украйна идва след пандемията, която допълнително беше отслабила европейската икономика, зависима отново от други страни за своите доставки на стоки и суровини – Китай и други азиатски държави, САЩ. Високите цени на енергийните ресурси допълнително ще я направят неконкурентоспособна. С всички последствия за 450 – те млн. европейци.  

            Това, за което трябва да се подготвим, са високи цени и да се надяваме ситуацията в Украйна да се реши бързо. Краткосрочно, за овладяване на кризата, трябва да се премахнат всички безумни плащания – въглеродни квоти, задължения за използване на бигорива от кравешки фекалии и водорасли, изобщо пречки пред енергийната индустрия да осигури продукция със собствени ресурси. И днес виждаме, че цената на електричеството в Полша, произведено от местни въглища, е 171 евро за мегават, при 456 в Германия. Държавите в ЕС трябва да помислят и за временно намаляване на данъците върху горивата. Вярно е, че това ще засегне държави с развити социални системи, тъй като финансовите потоци ще са по-малко, но дали тези системи ще издържат така или иначе в тази ситуация? Е да, няма да е като да разнасяш плюшени мечета по площадите, когато на 800 км. хората умират. 

            А основните виновни за цялата тази ситуация, европейските лидери и бюрократи нека свършат някаква истинска работа, осигурявайки истинската европейска свързаност на енергийни пазари и ресурси, а не такава само на хартия, пазейки своите дребни национални теми и интереси. 

            Ако и сега не го направят, както беше казала костенурката от стария виц, въобще да не тръгвам!