Рязък отказ от руския петрол е равносилен на асистирано самоубийство на българската икономика
Светослав Бенчев
Ситуацията в българската енергетика и по-специално в петролния бранш е като в стария виц. Попитали песимиста и оптимиста може ли да стане по-зле. Песимистът веднага отвърнал категорично: “Не може!” А оптимистът се позасмял и рекъл: “Може, може…” Колкото и песимистично настроената индустрия, особено след Ковид пандемията и кризата в Украйна, да мисли, че все някъде има спасение и че по-зле не може да стане, оптимистично настроени политици и активисти се чудят как да влошат допълнително ситуацията за всички или просто бездействат.
Основният въпрос, който непрекъснато се върти из медии и обществено пространство, било то европейско или българско, е проблемът с прекратяването на доставките на руски нефт и петролни продукти. През изминалите дни чувам множество упражнения на различни специалисти, наши и чуждестранни по темата. Няколко неща обаче трябва да ни направят впечатление. Една от най-остро реагиращите държави на руската военна операция в Украйна, а именно Полша, която иска да предостави и бойна техника и самолети на украинската страна, говори за отказ от руски петролни продукти едва в края на тази година или началото на следващата. Нормално, като се има предвид факта, че една част от петрола от Русия идва по тръбопровод и то на доста добра цена, тъй като няма риск при транспортирането му. Още повече, че замяната на тези доставки може да се окаже логистично невъзможна и до доведе до рязко намаляване на продукцията. Риск, който още не е ясно дали полската страна ще приеме, имайки предвид, че зависимостта й от руския ресурс е едва около и под 40 процента. Което е сравнително малко спрямо ситуацията в България.
Друг интересен факт е, че Европейската комисия, която начело с председателя си Урсула фон дер Лайен бодро обяснява, че трябва мигновено ембарго на петрола с произход от Руската федерация. Всъщност с последните промени в Регламента, налагащ санкциите на тази държава, облекчи режима за петролния внос в ЕС от руски компании, като позволи търговията с тях и техни представители, опериращи в държавите на Западните Балкани и Швейцария, нещо забранено от предходния текст.
Друга сериозно зависима от руските енергийни продукти страна – Германия, не е предприела никакви сериозни мерки за намаляване на зависимостта си и след спирането на „Северен поток-2“ тихичко се е снишила. Това дори притеснява част от индустрията там, която призовава да има предвидимост и по-дълъг срок на отказ, за да няма тежки икономически последствия.
На този фон гласовете в българското общество за моментален отказ от руски нефт и мълчанието на голяма част от политическия елит е изключително притеснително. Защото нека го кажем директно: ако бъде наложено ембарго над петролните продукти без сравнително дълго предизвестие, България ще бъде изправена пред сериозна икономическа криза. И да, рафинерията в Бургас може да работи с други видове нефт, освен Urals, но договарянето и доставката им ще отнеме време. И съвсем естествено ще оскъпи процеса по производство, но това дали обществото може да си позволи още по-скъпи енергийни продукти, е друга тема. Внезапното прекратяване на доставките няма как да бъде компенсирано в кратки срокове, особено що се отнася до готови продукти, които да се предоставят на пазара в случай, че българският производител спре работа. Рафинерията в Констанца претърпя сериозна авария през изминалата година и работи с минимален капацитет. Производителите в Гърция дори и да имат възможност да произведат допълнителни количества, логистични проблеми ще възпрепятстват доставките ( например те ще се извършват единствено чрез автоцистерни, тъй като товарният жп капацитета на гръцките рафинерии е нисък). Дори в идеалния случай обаче ще се покрият не повече от 50-55% от нуждите на страната. Което практически ще създаде хаос, недостиг на горива и сериозен икономически удар върху икономиката, дори блокаж. Цени изобщо не бих искал да коментирам. Евентуално освобождаване на горива от резерва в такава ситуация ще облекчи проблема, но само временно, тъй като за разрешаването му чрез промени в логистичните потоци, както за готови продукти, така и за нефт, ще се изискват повече от три месеца.
В някакъв смисъл подобна ситуация би била някакъв вид асистирано самоубийство на българската икономика. Надявам се, че до такъв сценарий няма да се стигне. Безспорно е, че пътят, по който сме избрали да вървим, води до намаляване и прекратяване на зависимостта от руски петролни продукти. Но той трябва да се извърви бавно и внимателно. Оценявам факта, че част от паричните потоци към Русия финансират военния конфликт и това води до тежка ситуация в Украйна. Очевидно е, че солидарност трябва да има към всяка страна в такова положение. Но готови ли сме ритуално да самоубием българската икономика и да увеличим и без това сериозните си разходи за бензин и дизел, за да покажем съпричастност и да помогнем? Това е реалният въпрос, на който трябва да отговорят родни и чужди политици и експерти, обявяващи се за енергийно ембарго, както и цялото ни общество.
И накрая, американското правителство, въпреки сериозния си конфликт с Русия, дори и не обмисля санкции, отнасящи се до руския уран, тъй като САЩ зависят на около 30% от него за осигуряване на електрическа енергия. 30% не 80%. Оставям сами да размишлявате по този въпрос.