Брюксел сам създаде перфектната буря в енергийния сектор
Допълнителните такси върху печалбите на компаниите само ще задълбочат проблема
Светослав Бенчев
Европейската комисия и държавите-членки постигнаха някакъв консенсус, че петролните компании ще направят своя „солидарен принос“ към обществото, което практически се изразява в извънреден данък върху печалбите им.
С две думи за самото задължение. То ще се налага на компании, чиито приходи са формирани над 75% от добив или рафиниране на нефт. Таксата е минимум 33% от облагаемите печалби и ще се налага в случай, че те са с 20% по-високи през 2022 г., а вече и 2023 г. (съгласно последните промени в текста) в сравнение с тези от последните четири години. Събраните средства ще се използват за подпомагане на бизнеса и домакинствата, засегнати от повишаващите се цени на енергоносителите.
Предложението на ЕК набързо беше прието от съвета на енергийните министри, или поне принципно бе подкрепено от тях. Самата брюкселска администрация се беше и подсигурила, тъй като бе избрала за юридическо основание на проектния регламент член от Договора за функциониране на ЕС, който предполага приемане на решението с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие.
Всичко дотук изглежда цветя и рози. Добрите чиновници се изправят срещу лошите петролни компании, печелещи милиарди за сметка на обикновения гражданин и като истински брюкселски Робин Худ, Урсула фон дер Лайен и други шеруудски герои раздават откраднатите пари обратно на народа.
Всъщност истината е много по-различна. Тези действия на ЕК показват пълната безпомощност и неадекватност на европейските чиновници. И не, войната в Украйна не е основен, а един от факторите, които ни доведоха до днешната ситуация.
Нека се върнем малко назад във времето, а именно по време на ценовите войни на петролния пазар между американските шистови производители от една страна и Саудитска Арабия и Руската федерация от друга. Още тогава множество анализатори, сред които и моята скромна персона, прогнозирахме, че ниските цени убиват възможностите за проучвания на нови находища, както и инвестициите в инфраструктура, което в последствие ще доведе до високи цени на петрола. Пандемията от КОВИД допълнително наля масло в огъня с още по-ниските стойности на нефта, но ефектите не можеха да се усетят, тъй като потреблението беше изключително намаляло. В същия период ЕК гордо започна да развява знамето на нулевите емисии, въглеродно неутралния свят, зелените сделки и розовите плюшени мечета, чрез което накара и без това губещите петролни компании да насочат сериозна част от малкия си инвестиционен ресурс във „възобновяеми ниско емисионни“ проекти, вместо в осигуряване на количества по-евтин петрол за континента. Много от тези проекти са далеч от практическото приложение, но струващи доста скъпо сега, в този момент.
Друг чудесен ефект от тази ситуация беше, че една трета от рафинериите в Европейския съюз затвориха врати, тъй като бяха принудени да инвестират милиарди в различни ненужни технологии, които нямаха нищо общо с екологията, но се прокарваха под това знаме. Нещо повече, започна се и работа по премахването на двигателя с вътрешно горене от пътищата на ЕС, макар че на всички е ясно, че това не може да се случи в предлаганите от Комисията срокове. Казано по друг начин -ЕК твърдо бе решила, в период на започваща енергийна криза, обусловена от описаните фактори, да ликвидира рафиниращата си индустрия, водещ сектор в Европа. Чиновниците така и не си дадоха сметка, че в свят на нарастваща конкуренция между световните играчи и отворен глобален пазар подобно стъпка единствено унищожава европейската икономика. Нещо повече, самостоятелното отказване от доказани технологии, които продължават да се ползват от останалите ти конкуренти, е най-меко казано недалновидност, заради която комисията трябваше да преосмисли позициите си. Високите цени на енергоносителите бяха пред портите на ЕС.
И така кризата се беше оформила в перфектна буря и тогава дойде и войната в Украйна, която превърна бурята в тайфун. И тъй като е ясно, че корабът потъва, остава единствено оркестърът да свири до последно. Именно това се случва. Паническото кресчендо зазвуча и когато стана ясно, че няма откъде да се намерят средства за подпомагане на домакинствата и бизнеса, тъй като при сриваща се икономика и растяща инфлация приходите се нулират. И така най-лесното решение беше да се вземат пари от тези, които изглеждат най-виновни в очите на хората – енергийните компании. Но никой не обели и дума кой е виновен за настоящата ситуация – и при петрола, и при електроенергията, и при природния газ. Е аз ще го кажа – виновни са политиците, а не индустрията, която сега ще плаща за грешките им.
Сегашното решение за изземване на печалбите на енергийните компании отново ще създаде проблеми в бъдеще време, които ще влияят негативно на икономиката на ЕС. И то при всеки сценарий. Ако ЕК продължи с безумната си политика за нулеви емисии и въвеждане на „въглеродно неутрални технологии“ в близките 20 години, необходимите финансови ресурси ще трябва да се осигурят предимно от европейските енергийни компании. А те няма да ги имат и това няма да им позволи да създадат и разработят нови технологии. Това означава закупуването им или от САЩ или от нашите търговски партньори с неясен статут – Китай. На практика това означава нова форма на зависимост, подобна на тази от Руската федерация. Още повече, че агресивно рекламираната електромобилност зависи от добрата вола на азиатския гигант, тъй като 80% от залежите на полезни изкопаеми, свързани с производството на батерии и соларни инсталации, се управлява директно или индиректно от китайското правителство. В тази връзка предполагам в Брюксел силно се надяват Китай да не направи някоя „специална военна операция“.
Вторият сценарий също не е много оптимистичен, а именно в случай, че петролните компании бъдат оставени на мира и цените на продуктите им не бъдат административно увеличавани заради зелените политики.
Липсата на инвестиции в проучване и добив през изминалите периоди неминуемо ще се отрази на цената. Към това ще се добавят и все по-намаляващите възможности за преработка на петрол в ЕС, тъй като новата такса ще отнеме допълнителния ресурс, който би могъл да се използва за спазване на изключително стриктните регулации – по отношение на емисиите парникови газове и други неразумни екологични или просто така измислени ограничителни изисквания. Това ще направи ЕС зависим от външни доставки (а някои страни като Германия вече са зависими), които се ограничават с всеки изминал ден заради войната в Украйна и санкциите срещу Руската федерация. В нашия регион един от основните печеливши ще бъде Турция, която ще стане основен доставчик на горива. Впрочем вероятно с преработени от руски нефт енергийни продукти, което прави ситуацията още по-абсурдна.
Лесни решения не съществуват, но в тежък момент на криза би било най-добре вместо администрацията да се меси в бизнес средата с регулации и разпределение на парични потоци, да направи всичко възможно да намали административната тежест върху индустрията и най-вече наказателните таксувания под формата на различни данъци. Всички в България видяхме как намаляването на данъчната тежест върху втечнения нефтен газ даде моментален ефект в цената. И акцизите не са единствената такава регулация. Многократно съм обяснявал за стотиците нормативни изисквания, които формират 70% от цената на колонките в бензиностанциите. В останалите 30% се побират доставката, преработката на нефта, всички останали разходи и печалбата на петролните компании. Все ми се струва, че в тези 70% има какво да се направи.
А ако нещата си останат така, европейският кораб ще си потъва, оркестърът ще свири, но за разлика от Титаник електричеството ще угасне не под водата, а доста преди това, оставяйки пасажерите в пълен мрак насред хаоса. А капитанът отдавна ще е на спасителната лодка…