„Енергийна бедност“ не е равнозначна на ниски доходи
Пак протакаме с мерките и шокът от либерализирането на пазара на ток за бита ще е голям
Светослав Бенчев
Около поредните изисквания към страната ни, свързани с прословутия План за възстановяване и устойчивост, кой ли не започна да се упражнява на тема „енергийна бедност“. За какво всъщност става въпрос?
Преди да отговорим малко предистория.
България от години държи електроенергията за потребителите на изкуствено ниски регулирани цени. Несъответствието между тях и свободния пазар се увеличава значително в последно време и заради непрекъснато растящите цени на енергоносителите. На този фон България е приела до 2025 г. битовите потребители да излязат на свободния пазар. Години наред проблемът беше замитан под килима и всеки политик прехвърляше въпроса напред във времето. Докато неизбежното не се случи и спазването на това европейско изискване не бе обвързано с предоставянето на европейски средства. Подход, използван от Европейската комисия, особено към държави с висок праг на поносимост към такива действия, каквато е България. Сега всички следващи управляващи ще търсят метод да омекотят шока, който ще е голям, и действията по този въпрос вече започнаха, като служебното правителство предложи разделяне на тарифата при консумацията на електроенергия. Идеята бе да се въведе праг на консумация, над който няма да се прилага регулираната цена, а по-висока или дори тази на свободния пазар. Нещо, което трябваше да се случи много отдавна, когато разликите не бяха колосални. Но нито едно правителство не намери смелост да пипне тази изключително чувствителна за домакинствата тема. Впоследствие стана ясно, че и това служебно правителство бие отбой. До края на 2025 г. няма много време и шокът ще е голям.
Сега да се върнем на енергийната бедност. Юридическото дефиниране на тази формулировка се привижда като панацея за поскъпването на тока и излизането на домакинствата на свободния пазар. Чадър, щит и светло бъдеще. Според много експерти, политици и други анализатори чрез просто подпомагане на енергийно бедните, по доходен критерий, с обществен финасов ресурс, болката от цените ще бъде смекчена и плавно нещата ще се насочат в правилната посока, като се даде възможност на тези хора с ограничени парични средства да се платят част от сметките. Или ако не това, то поне ще им се даде възможност да оцелеят.
Всъщност няма нищо по-грешно от това разсъждение.
Когато хората чуят „енергийна бедност“, вероятно си представят потребители, които не могат да си платят сметките за отопление или за които тези разходи представляват сериозен процент от домакинския бюджет. И ако масово за гражданите подобно тълкуване е нормално, то за експертите и политиците това е доста неприемливо. Какво всъщност е енергийната бедност тогава?
Енергийната бедност не е дефинирана на европейско ниво. Няма и как защото разликите в развитието на отделните държави в ЕС са големи. Все пак съществуват някои общоприети критерии, които очертават параметрите. И да, донякъде финансовото състояние на домакинството има значение дали ще попадне в дефиницията, но това е само един от факторите за енергийната бедност. Цялостно тя е обвързана и с други два, а именно състоянието на сградния фонд и неговата енергийна ефективност, както и цените на енергийните ресурси. Други допълнителни елементи са личната заинтересованост на домакинствата да намалят консумацията си на енергия, температурното усещане за топлина, което е субективно, уредите, използвани за охлаждане и отопление, здравословното състояние на хората, ако те са чувствителни към температурни амплитуди, други уязвими групи- инвалиди, пенсионери, студенти и др. Или най-общо казано енергийната бедност не е единствено свързана с липсата на финансови ресурси. Обобщено – домакинството е енергийно бедно, когато не може да осигури адекватно отопление или охлаждане на мястото, където живее. Така например, семейство с добри доходи, но живеещо в нает апартамент, което не би инвестирало в енергийна ефективност, намаляващо консумацията на енергия в чуждия имот, също може да бъде енергийно бедно. Както и собственика на пет луксозни автомобила, който използва калорифери, за да отоплява гаража си. Освен това, енергийната бедност по тази дефиниция може да е променлив феномен, тъй като увеличаващите се цени на енергоносителите могат да засегнат дори средната, която няма енергийно ефективно жилище.
Обяснявам всичко това, за да се изясни, че според европейските идеи за енергийна бедност раздаването на пари на калпак, пък било и според доходен критерий не е решение. И то не може да се случи. А българските власти и експерти май клонят в тази посока. Надявам се да не е така, защото това отново ще създаде поредна бомба със закъснител в енергийния сектор.
Какво трябва да се направи?
Институциите спешно трябва да разработят адекватна дефиниция за енергийна бедност, която да отговаря на европейското разбиране. Тя трябва да отчита множество фактори – уязвими групи, състояние на сградния фонд, енергийна ефективност на продаваните в страната електроуреди, уязвими групи с оглед възраст и семейно положение, а не само обикновения подоходен критерии. Така например във Франция цели групи се водят за уязвими – пенсионери, студенти, семейства с един родител. Но помощта за тях винаги е обвързана със задължение за самоучастие и промени, свързани с подобряване на енергийния интензитет. Със сигурност ще бъде болезнено, най-вече за най-бедните слоеве на населението, тъй като простото компенсиране на разходите за отопление не може да бъде вече решение. Но това е резултат от многогодишното нищоправене в сектора и бавенето на мерки в периоди, които бяха много по-подходящи от днешната икономическа криза. Нещо повече, европейска директива от 2019 г. налага излизането на битовите потребители на свободния пазар, като за това нещо се знаеше поне година по-рано. Дали това е правилното решение е тема за цялостна дисертация в енергийната сфера.
Необходимо е веднага поне да се изработи бързо една работеща дефиниция, която да даде начало на процеса по намаляването на енергийната бедност. А с нея и цялостно да започне процес по реално намаляване на потребяваната енергия чрез публични и частни инвестиции. А това означава саниране, нови енергоефективни уреди, кампании за промяна на начините на консумация, санкции за домакинствата, които разхищават енергия. Проблемът е, че се изпусна момента това да се случи с възможно най-малко разходи за домакинствата, особено с оглед настоящата ситуация -при бюджетен дефицит и висока инфлация. Това със сигурност ще допринесе за по-тежкото преминаване през този етап, но колкото повече нещата се бавят толкова по-висока ще е цената.
Има и още един важен най-вече за Европа критерий – намаляване на вредните емисии, влияещи на климата. Това означава скъпи технологии и по-високи разходи.
За съжаление, в България трудните решения винаги се взимат, когато са неизбежни и скъпи, а не когато е най-подходящо да се приложат – в период на растеж и сравнително стабилни приходи за домакинствата. Лошото е, че енергетиката е доста мудна система и резултатите от промените в нея не идват веднага, а изискват време. Време, което нямаме – свободният пазар идва за битовите домакинства през 2025 г. Който не може да си представи какво означава това, да попита фризьорката или хлебаря си, а парите от Плана за възстановяване и устойчивост са необходими за икономиката, а и май и за политиците…..