Таван за цената на руския петрол – много приказки без никакъв ефект
Светослав Бенчев
В предишните епохи от развитието на човечеството думите са били скъпи. Няколко фрази или изречения от царе и пророци са давали основание за войни, издигане или изчезване на империи. Днес е различно. Едва ли има съмнение, че в съвременния свят политиката е изкуството на празнодумието, облечено в сложни фрази. Усърдна и дълга работа, изречени думи без никакъв реален и практически смисъл. Пореден пример за това е т.нар. таван на цените на руския петрол, определен от страните от Г-7 и Европейския съюз. Още с началото на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. се заговори за подобна стъпка, подсилена с изявления от американските и европейски политици, как това е ходът, който ще лиши Руската федерация от средства за продължаване на въоръжаването на армията и ще сложи точка на войната. Месеци наред подобно говорене се носеше из ефира без никакви реални действия. Затова допринесоха и високите цени на горивата в САЩ преди частичните избори за Сената и Камарата на представителите. След приключване на изборната процедура отговорните фактори във Вашингтон решиха, че вече може да се премине и към някакви действия, които обаче трябва да са внимателно обмислени, за да не предизвикат смут в икономиката. От таван на нива 35-45 долара при курс на сорт “Брент” над 100 долара се заговори за пределна цена от около 60 долара при стойност на основния сорт около 85 долара. Разликата е очевидна и за малките деца. Скоро с фанфари и в Брюксел (въпреки изявленията на някои източноевропейски страни, че това не е практически приложим таван) и във Вашингтон бе обявено как са приети най-сериозните мерки за ограничение на търговията на руски петрол в историята на човечеството. Това от своя страна ще лиши руската икономика от милиардите долари годишно и ще ограничи руската военна машина.
Всъщност нищо такова не се случи. Сделките с руски петрол така или иначе са под нивата от 60 долара и продължават да се сключват без никакви пречки. Производствената цена на барел от руските находища е средно три пъти по-ниска от този така наречен „таван“. Единствената реална промяна на пазара е, че Русия и Китай обявиха инициатива за създаване на гаранционен фонд за застраховане на танкери, които могат да попаднат под санкциите на деветия пакет, приет от ЕС. А това на практика единствено лишава европейските застрахователни компании от клиенти, тъй като те не могат да предлагат тази услуга под заплахата на наказания за нарушаване на санкциите, а в бъдеще дори няма да се търсят от китайски и индийски корабособственици, както и повечето превозвачи от други трети страни. Но така или иначе парите продължават да си текат към Руската федерация, а преките икономически конкуренти на ЕС като Китай и Индия го купуват на преференциални цени много по-ниски от тези, на които ЕС се снабдява със суров петрол. Какво наказание за Владимир Путин!
От другата страна, представителите на Руската федерация плашеха света с какви ли не апокалиптични сценарии. Бившият президент Медведев дори ни обясни как при таван цените на петрола ще достигнат 250-300 долара за барел. Заговори се и за намаляване на добива и “жестоки контрасанкции” за страните, прилагащи или дори подкрепящи въвеждането на ценови праг. Пазарите обаче не реагираха, тъй като имат доста по-сериозни въпроси за обмисляне, а именно разпространението на коронавируса в Китай и влиянието му върху икономиката на азиатския гигант, както и опасенията за глобална рецесия и инфлация. Освобождаването от страна на инвестиционните банки на позиции, свързани с нефтопродукти в края на годината, също допринесе за понижаване на цената на петрола. Всъщност една от слабостите в стратегията на руската страна е именно фактът, че повишаването на цените на енергийните носители води след себе си и риск от рецесия, а оттам и по-ниско търсене на петрол и по-ниски цени. Ситуация, комбинирана с милиардите раздавани от западните правителства по време на пандемията, представляваща доста по-сериозен риск за пазарите от заявленията на руските политици.
Тъй или иначе всички очакваха отговора на Руската федерация на тавана на цените и той дойде на 27 декември с указ на президента Владимир Путин. И след множеството избърборени заплахи за прекъсване на доставките, намаляване на добива и други сериозни мерки, текстът предвижда една доста обтекаема забрана за доставки на страни, които имат експлицитна или имплицитна клауза за налагане на ценови таван в договора за продажба и доставка на руски нефт. И нито дума повече. Отново никакъв реален ефект на пазара и никакво спиране на каквито и да е доставки на суровини. Какво наказание за колониалния либерален Запад и техните васални съюзници от Третия свят!
Да, и двете страни в конфликта, а именно ЕС и Руската федерация си оставят възможности за бъдещи промени в ситуацията. Брюксел с преразглеждането на стойността на тавана на всеки три месеца, а Москва с възможност за допълване на указа при промяна в обстоятелствата. Все пак очевидно е, че нито едните, нито другите ще предприемат крайни стъпки. САЩ и Европа не могат да си позволят глобална енергийна криза, предизвикана от техния отказ трети страни да използват руски петрол с всички последствия за световната икономика и най-вече за собствените им народи. Допълнително сериозно повишаване на инфлацията няма да може да се понесе от западните потребители, някои от които са на финансовия ръб. А на него е и индустрията, което вече притеснява дори най-отявлените привърженици на сериозните санкции срещу Русия. От своя страна в Москва са наясно, че без ресурсите, идващи от продажбата на суров петрол краят на авантюрата в Украйна не е далеч. Да, вероятно по-бавно и мъчително от очакваното на Запад, но всяка война струва пари, а рязкото им намаляване не е добра поличба. В този смисъл и руската страна ще се въздържа да налага “жестоки наказания”, които да влияят на преводите на свежи ресурси. С други думи едните признават, че светът не може без руски петрол, а другите че не могат без финансовите потоци от търговията с този ресурс.
Всичко това е добре, поне засега се оформя “нова стабилност” в световния ред и търговията с ресурси и най-вече нефт. Докога тя ще продължи, е въпрос без отговор, тъй като за съжаление ситуацията е сериозно напрегната. Лошото е, че всичко което се изговаря на световната сцена е за вътрешна употреба в САЩ, Русия или ЕС. Доколко това има ефект сред населението е друг въпрос. Пропагандата навсякъде работи усилено, но в един момент тя ще спре да бъде ефективна. Дано не дойде моментът, в който думите отново ще станат скъпи – поради несериозното им използване ще си спретнем сериозната енергийна криза. Още повече, че сегашната ситуация не може да бъде променена глобално, защото е твърде рисково за всички, но това не изключва създаването на “дребни” неудобства за другата страна. А в тези моменти обикновено страдат по-малките и незначителни играчи на сцената, каквито несъмнено сме и ние. Примерът с доброволното прекратяване на доставките на руския газ е идеален. Държавата остана без подписан дългосрочен договор с друга страна за доставки и единственото, което ни спаси от кризата беше случайността, че имахме някаква договореност с азерската страна. А и проблемът тепърва ще се развива, тъй като преговорите за дългосрочни доставки ще са трудни и вероятно неизгодни за нас, а вероятно и „Газпром“ ще вкара българската страна в дълъг и скъп арбитраж, който можеше да бъде избегнат със завършването на договора в края на 2022 г. С петрола обаче няма да имаме този късмет. Но засега да не бързаме с прогнозите, да не сме толкова черногледи и да си пожелаем единствено по-спокойна и мирна 2023г.